понеделник, 19 януари 2009 г.

Да си горд че си българин


Българияе една малка държава намираща се в пределите на континент наситен с богата история и култура.Държава орисана от съдбата да се бори за своята свобода и независимост.Орисала жителите си на живот изпълнен с труд и мъка.Но и държава благословена с невероятни гори,планини,поля и реки вливащи се в Черното ни море.Дали изреденто по горе може да ме накара да се чувствам горда ,че съм българка-да ,и не само то.
Въпреки деиствителноста в която живеем или именно заради нея ние сме народ които може да понесе всичкото бреме на чуждите решения върху себе.През годините сме доказали ,че сме издръжлив народ надарен с умението да се нагажда към споходилата го ситуация.Нима не сме го показали през 5 те века турско робство.Каква сила на духа се изисква да се запазят изконните български обичаи и традиции.Нима 500 години не е ужасно дълаг период от време ... и нима това не е един грандиозен успех за нас като хора.Да се надигнеш,дори и с чужда помощ ,да дадеш всичко от себе си ,за да освободиш своята родина.
Благодарността на българите към тяхните освободители е пословична.И макар да е била дълго време подържана от комунистическото управление,тя все още седи дълбоко в нас.И сега дори и малко на шега наричаме Русия „братска”.Да си признателен към подадената ти за помощ ръка е нещо което засужва признание.
Но колкото и да сме близо до нашата история,действителноста е това което изцяло ни поглъща.Поводите ни за гордост са хората от народа,хората като нас.В държaва която няма база за какъвто и да е тип занимания,като например спорт или наука ,имаме завидни резултати.Българските спортисти са хората ,които най-често ни вдъхват увереността ,че и тук може да се постигне много.Без да имат условията на своите опоненти те със зъби и нокти се борят да достигнат до златният медал и почетната стълбичка.Нима никой не е изпитал гордост в мигът в който прозвучава българският химн,със своята тържественост и сила,когато видим един от нас постигнал върхът в кариерата и живота си.....Те са хората които живееята в дълеч от родината си ,но и които не забравят от къде са тръгнали и продължават да се борят за наградата носейки гордо името България.
А нима това че ние все още успяваме да намерим повод за гордост не е похвално.В момент в които в държавата ни биват бити протестиращи срещу системата.Желанието да видиш светлинката ,въпреки всеобщият мрак.В едно българите сме велики- да оцеляване..Аз съм горд че съм част от народ изпънен с толкова противорeчива душевност и история.