неделя, 5 април 2009 г.

На разходка до Варвара

РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Варвара е традиционно българско рибарско селище, разположено на 3 км в северна посока от гр. Ахтопол и на 5 км южно от Царево.
Липсата на шумните пясъчни плажове и прохладните сенки на лозовите асми в типично българските къщи, превръщат селото в предпочитано място за почивка на хората на изкуството и всеки, който се стреми към спокойствие и усамотение.
Варвара е също предпочитано място за гмуркачите със скалистия си бряг и чистата морска вода, а тези които все пак предпочитат пясъчните плажове, могат да ги намерят само на няколко минути път - в близкия Ахтопол.


ИСТОРИЯ
Варвара е старо рибарско селце, превърнало се в туристическа дестинация едва през последните десетина години.
В средата на XIX в. това място е било безлюдно. Тук се е намирал само малък манастир /параклис/ “Света Варвара”, почитан от жителите на околните селища – Царево, Ахтопол, Кости и Бродилово.
Преди новото му заселване в 1913 г. с преселници, идващи от голямото село Ятрус в Източна Тракия, Варвара фигурира в картата на Кристиан Лудвиг Томас от 1788 г. под името Вардарах. Под същото име и на сегашното си място е отбелязано и върху картата на Макс Шимек (1748-1798 г.). Върху близкия връх Папия има следи от късноантична и средновековна крепост.
Диалектът на преселниците от с. Ятрус е близък до хасекийския.
В началото на 20-ти век поминъкът на населението е въглищарство и земеделие. Преброяването в 1926 г. регистрира 72 къщи и 239 жители, от които 174 бежанци от Източна Тракия. Сега то наброява около 270 жители.
Със с. Варвара е свързано и името на войводата от Илинденско-Преображенското въстание Дико Джелепов. През 1908 г. той е бил даскал в с. Ятрос, Турция, оттам са родом и всички жители на селото. При видния учител са учили много от родителите на днешните варварци. Неговото име е носело и селското читалище. Първите заселници във Варвара са дошли след 1913г. Тогава в селото е имало само турски колиби. Първите къщи били построени едва към 1928 г.